Първата ми среща с йога беше много отдавна. Животът ми тогава беше такъв, че една от основните ми енергии, вата беше извън баланс.

За тези от вас, които имат понятие от аюрведа и учението за дошите, знаят за какво става въпрос. За тези от вас, които не знаят ще обясня: вятър ме вее на бял кон (вата е въздух, пространство, вятър). Колкото по-бързо, толкова по-добре, колкото по-високо, толкова по-хубаво. Обичах да преминавам през различни неща бързо, шеметно, без да се задълбочавам. Не можех да спра, защото бързах. Имах чувството, че ще изпусна нещо. За къде бързах? Нямам идея. Какво гонех?

Най-вероятно нищо, защото нямах цел. Бързах, заради бързането и заради усещането, което получавах от това. То е нещо като адреналина, който се получава при скок с бънджи. Тази скорост и това препускане не могат да продължат дълго. Изискват много енергия и обикновено водят до изтощение, и горивото свършва, то се знае. Когато горивото свърши – опиата ми биваше спиран и започваше страданието, защото не получавах това, което ме караше да се чувствам добре. Страданието продължаваше докато не презаредя и всичко започваше отново – ту съм горе, ту съм долу – безкрайният кръг на нирвана.

По време на един от моите пикове се сблъсках с йога.

Моята най-добра приятелка Цвети, силно се интересуваше от философия, източни учения и окултизъм. В нейната библиотека открих една книжка за йога, в която бяха описани много асани. Стана ми интересно и реших, че е време да започна да се занимавам с йога.

Като един много последователен човек започнах с първа поза лотос. Тогава увод и въведение не четях, защото бях много нетърпелив и бързащ човек. Четенето на увода щеше да ме забави да стигна до края, а и всичко което го пише в увода бях убедена, че ще го намеря и в самата книга. Съответно не разбрах, че асаните трябва да са подредени в някаква система и всички други насоки дадени от автора.

Бях много щастлива, когато успях да си заплета краката в лотос и с цената на зверска болка в глезените да издържа, докато се разплета. Преминах нататък и имах успех със следващите няколко асани. Останах с убеждението, че съм много добра и това стимулира желанието ми още няколко пъти да поднеса такова угощение на егото си. Моята конституция е преобладаваща Питта доша. Физиката ми е така развита, че ми дава достатъчно добра гъвкавост и мускулна сила и с лекота изпълнявам физически натоварвания от различен вид. След това ми стана скучно и зарязах йога с убеждението, че съм прекалено добра и няма какво да търся тук. Можех да изпълнявам повечето асани без проблем, а тези които не можех да изпълня определих като извращение спрямо човешката физика.

След като приключих славно с физическият аспект на източните практики, се насочих към по-дълбоките нива на медитативните техники. С тях приключих много по-бързо, дори не си направих труд да си измисля извинение.

Нямате идея, какво означава да накараш човек с излязла извън контрол вата доша, да седне на едно място, да седи неподвижно и да му кажете да изпразни главата си от мисли! Ще имате успех колкото при бясна маймуна, ухапана от скорпион и гонена от конска муха. Мисията невъзможна!

В момента в който затворех очи, имах чувството, че ще избухна (буквално). Съзнанието ми прие това като живото застрашаваща ситуация и дълго време след това се смразявах само при мисълта да повторя опита.

Сега обръщайки се назад, виждам каква огромна трансформация се е случила с мен и колко съм благодарна за живота, който живея и помощта, която получавам от „съдбата“ или Вселената. Винаги съм се чувствала като галеница, заради начина по който получавам уроците в живота. В някой древни йога текстове се твърди, че човек не започва да се занимава с йога случайно. Ако в предишен живот си се занимавал с йога, то непременно и в този йога ще те достигне. Явно с мен беше така , защото в живота ми се появи нещо, което ме подготви да приема йога за свой път.