Ерата на Водолея ни провокира да търсим и реализираме себе си, да бъдем себе си и да следваме собственият си път.
Според Аюрведа, ако човек следва своето предопределение (дхарма), богатството (артха) само се появява в живота му.
Призивите на привържениците на позитивното мислене са в същият дух – следвай сърцето си и няма да сбъркаш.
Всички тези послания са изключително мотивиращи, привлекателни и безспорно истинни, но защо усещаме несигурност и страх да ги последваме!? Познаваме ли всъщност истинската си природа и знаем ли какво иска сърцето ни?
От малки започват да ни обучават и да ни поставят в различни рамки. Когато пораснем започваме сами да поставяме рамки, за да сме като всички останали и постепенно забравяме за какво копнее сърцето ни, какво ни харесва и какво ни носи радост. Това е естественият път на приобщаване на индивида в едно общество.
Истинското предизвикателство пред всеки човек е, след като е изминал този път, да се осмели да се върне обратно и да разбере какво всъщност иска сърцето му. За всеки начина да се върне е различен.
За мен начинът е йога. Ясно, категорично и без заблуди практиките на йога ми позволяват да разбирам все повече неща за себе си. Не всичко, което откривам ми харесва, но това е друга тема, на която ще отделя полагащото и се внимание. В този пост искам да споделя моят опит и преживяване след като последвах сърцето си.
Най-подходящ момент за промяна в моят живот беше времето на отпуска ми по майчинство. След като той свърши, пред мен стоеше изборът – да се върна и да правя нещо, което не искам и цялото ми същество се противи при самата мисъл, или да се впусна в нещо ново, което незнам как ще свърши, но което ме вдъхновява и ме привлича. И тъй като съм човек изцяло подвластен на сетивата си, и предпочитам сладките неща и приятните усещания носещи наслада, избрах второто. В началото, изпълнена с ентусиазъм и енергия от зарядът на новото предизвикателство, всичко беше прекрасно. С течение на времето, енергията от първоначалният устрем започна да намалява. Новите дейности и задачи станаха стари и рутинни. Ежедневието ми влезе в нов коловоз. Нов, но все пак коловоз. Започнах да изпитвам досада. Всичко, което ми носеше удоволствие, се превърна в задължение и вследствие го усещах като товар. Появи се вътрешна съпротива и нежелание да продължа. Изпитвах същото усещана както в „старият“ си живот. Тогава си казах:“Какъв е смисълът да правя това, да влагам толкова усилия и време ако ще се чувствам както преди? По-добре да се откажа!“
В резултат на това, че бях започнала да практикувам йога, бях станала доста по-будна за състоянията на умът и съзнанието си. Много бързо „хващах“ различните тенденции и разбирах от какво са провокирани. Старите навици, мислене и отношение към ежедневните задължения се бяха насадили и загнездили в „новият“ ми живот. Осъзнах, че колкото и често да променям сферата на своята дейност, мястото и каквото още реша, че не е наред, нищо няма да се промени, ако аз не променя начина по който възприемам нещата.Това, което ме вдъхновяваше и ме мотивираше, беше станало част от ежедневието ми. Бях свикнала с него, не го считах за нещо специално и бях забравила, колко много го обичам. Бях забравила да съм тук и сега! За мен това беше разтърсващо прозрение. А нима с интимните връзки не се получава същото!?
След това всичко си дойде на мястото. Всеки ден ставам и съм с ясното съзнание, че ми предстои един дълъг ден, в който ще съм ангажирана и ще правя това, което обичам. В края на деня ще съм изморена и ще си легна с удоволствие, защото следвам сърцето си.
Мисля, че много хора следват сърцето си, но са забравили за това. Не всеки има потребност да бъде пътешественик, земеделец или пастир, за да се чувства свободен. Не е нужно да се чувстваме като в капан в цивилизацията, от който да се опитваме да избягаме.
Необходимо е да намерим баланс. Трябва да знаем какво ни харесва да правим и да го правим със сърце. Ако това, което правим изисква твърде много седене пред компютъра, можем да балансираме с физически упражнения и спорт на открито, походи в планината, ски, алпинизъм, гмуркане и какво ли още не.
Опитът, който носи преживяването е истинското знание. Всички послания на велики мислители, които не преживеем лично, висят празни във въздуха. Сега знам какво значи “следвай сърцето си” – да следвам пътя като нещо уникално и разкриващо безброй възможности. Да изразявам себе си в малките неща, които правя всеки ден. Всичко, което предприема, да го правя от сърце и с вдъхновение или изобщо да не го правя.
Снимки:500px.com