by Нина Денина | юни 22, 2021 | Uncategorized
Човешкият организъм се нуждае от храна, за да живее и функционира. Тази нужда може да се задоволи със съвсем малко и проста храна. Сложните ястия, смесването на твърде много и несъвместими продукти, продължителната и разнообразна обработка на храните, може да затрудни храносмилането.
Процесът на храносмилане започва в устната кухина и завършва в последните части на червата, това може да отнеме няколко часа или няколко дни. Пътешествието на храната изглежда така: от 30 минути до 6 часа храната се смила в стомаха, продължава в тънките черва в продължение на 7-8 часа, като продължава да се разгражда и да се абсорбира по пътя и едва тогава всичко, което не е усвоено влиза в дебелото черво и може да остане там над 20 часа.
Колко време храната престоява в стомаха:
- Зеленчуци: 🍅домати, краставици, маруля, чушки, зеленина – 30-40 мин.(зеленчуци, подправени с олио – до 1,5 ч). 🥦тиквички, зелен фасул, карфиол, броколи, царевица – сварена 40 мин. 🥕магданоз, цвекло, моркови, ряпа – асимилирани в рамките на 50-60 мин. 🍠картофи, сладък картоф, артишок, кестени, тиква – за 60 мин.
- Плодове: 🍉диня 20 мин. 🍇пъпеш, грозде, цитрусови плодове и други сочни плодове – 30 мин. 🍎ябълки, круши, череши, череши, праскови, кайсии и др. – 40 мин. 🥗плодови и зеленчукови салати – 30 – 50 мин.
- Течности: 🥛водата се абсорбира почти моментално, ако няма друга храна в стомаха. В този случай веднага влиза в червата. 🍹плодовите и зеленчуковите сокове – 10-30 мин. 🍵бульони с различно насищане – 20-40 мин. 🍼мляко – до 2 ч.
- Зърнени храни, зърнени култури, бобови: 🍚елдата, полираният ориз, просото – 60-80 мин. 🍚ечемик, овесени ядки, царевична каша – 1-1,5 ч. 🍲грах, нахут, леща, боб – за 1,5 ч.
- Ядки и семена: 🌻семената от слънчоглед, тиква, сусам и пъпеш круши – 120 мин. 🥜лешници, фъстъци, пекани, бадеми, орехи – 150 – 180 мин.
- Яйца: 🍳протеинът – 30 мин. 🥚жълтък – 45 мин.
- Млечни продукти: 🍼ферментирали млечни напитки – 60 мин. 🍚извара и обезмаслено сирене – 90 мин. 🍶мляко, мазни извара – 120 мин. 🧀твърдите мазни сирена – 4-5 ч.
- Риба и морски дарове: 🐟нискомаслена риба – 30 мин. 🐋мазна – 50-80 мин. 🍤морски дарове – 2-3 ч.
- Птици: 🍗пиле без кожа – 90-120 мин. 🍗пуйка без кожа-повече от 2 ч.
- Месо: 🐮говеждото – 3-4 ч. 🐑агнешко – 3 ч. 🐷свинското – около 5 ч.
Следните фактори влияят върху храносмилането:
- настроението за храна, външната привлекателност на ястието, миризмата му и условията, при които човек яде;
- храносмилателно здраве: при гастрит, язва храната ще се разгради по-бавно;
- състояние на чревна микрофлора;
- функциониране на хормоналните системи;
- рационално съставено меню;
- наличието на естествен глад;
- индивидуална нужда от продукти: ако ядете леща цяла седмица – на осмия ден ще сте отвратени от нея;
- кореспонденция на храна и човек: коригиране на менюто спрямо пол, възраст, здравословно състояние, телесно тегло;
- температура на храната;
Храненето зависи от психологическото настроение. Например човек с лошо настроение усвоява храната по-бавно, отколкото човек с добро настроение. Това се дължи на връзката на мозъчната кора и състоянието на периферната нервна система.
Как да подобрим храносмилането си?
Ако храната се абсорбира бавно, това предизвиква усещане за тежест, сънливост и неправилно функциониране на много органи. За да избегнете продължителен престой на храна в стомаха и червата, трябва да се вземат предвид следните препоръки:
- Малко парче пресен джинджифил посолен и овкусен с лимон, приеман преди хранене( дори само мисълта за това увеличава слюноотделянето J )
- Подправки – подправките стимулират отделянето на храносмилателни ензими.
- Прясно приготвена, топла храна.
- Винаги дъвчете храна внимателно и спокойно – така подпомагате стомаха и той ще си свърши работата по-бързо.
- Консумирайте богати на фибри храни.
- Накисването на семена и ядки ще ги направи лесно смилаеми.
- Когато готвите, е по-добре варете, а не и пържете продуктите.
- Всичко, което се яде на обяд, се разгражда много по-бързо от вечерята или закуската. Ето защо, вечер трябва да дадете предпочитание на леки ястия.
- Привлекателно приготвена и ароматна храна стимулира секрецията на храносмилателния сок.
Фактори, който забавят храносмилането:
- Стрес – сърцето се ускорява, белите дробове дишат по-често и стомахът и червата се свиват – процеса на храносмилане не се състои.
- Пиене на вода след хранене намалява концентрацията на стомашния сок и ензимите, храносмилането се забавя.
- Четене по време на хранене, гледане на ТV – същият ефект както при стрес.
- Възрастта – след 40 години концентрация на храносмилателните ензими намалява.
- От голямо значение е здравето на храносмилателния тракт. Всички нейни органи, включително стомаха, червата, черния дроб и панкреаса, допринасят за метаболизма.
- Спортуване, тежък физически труд, вземане на душ след хранене прекъсват процеса на храносмилане.
Когато храната в стомаха все още не е смляна, а ние поемем още храна, храносмилането започва от начало, забавя се и се утежнява. За това основно правило за добро храносмилане е да изчакаме храната от предишното хранене да напусне стомаха и тогава отново можем да ядем.
by Нина Денина | мар. 26, 2021 | Uncategorized
Забелязала ли си, че проблемите с кожата на лицето зачестяват през пролетта?
Това се дължи на токсините, натрупани в организма през зимата. Кафа доша се е увеличила, каналите са запушени и може да се появят възпаления, комедони и др.
Не е достатъчно само да почистиш кожата. Необходимо е да направиш дълбоко вътрешно почистване на цялото тяло. Мога да ти помогна за този процес с детоксикиращия курс, който подготвих.
Как можеш да си помогнеш за да освежиш и заздравиш кожата на лицето, докато предприемеш действия за пълен детокс?
За Вата доша:
Направи маслен масаж на лицето/цялото тяло с хербализирано сусамово олио, след което направи парна билкова баня с билки/ етерични масла, който ще стимулират отваряне на каналите и детоксикацията – мащерка, евкалипт, джинджифил, бергамот, грейпфрут.
След като почистиш и подсушиш кожата направи си маска на лицето с куркума. Куркумата е известна със своите антибактериални и противовъзпалителни свойства.
1 ч.л. куркума
1 ч.л. сусамово олио
1к. сандалово дърво – етерично масло Разбъркай на гладка каша и нанеси върху лицето за 10 мин.
За питта доша:
Процедурата е същата, но използвай зехтин вместо сусамово масло и добави към маската 1 к. етерично масло от грейпфрут. Не прекалявайте със загряването!
За кафа доша:
Вместо маслен масаж направи пилинг на лицето с кокосова захар или суха тъкан. Следва билковата парна баня и накрая маска за лицето. 1 ч.л. куркума 1 ч.л. мед 1 к. етерично масло от бергамот/грейпфрут/чаено дърво.
Ако нямаш етерични масла, може и без тях, но основното е да се предизвика разширяване на каналите, загряване и изпотяване (по-умерено за питта) и третиране на кожата с антибактериалната куркума.
Имай предвид, че куркумата може да оцвети кожата, за това направи тези процедури когато можеш да си останеш в къщи.
by Нина Денина | фев. 18, 2021 | Uncategorized
Първата ми среща с йога беше много отдавна. Животът ми тогава беше такъв, че една от основните ми енергии, вата беше извън баланс.
За тези от вас, които имат понятие от аюрведа и учението за дошите, знаят за какво става въпрос. За тези от вас, които не знаят ще обясня: вятър ме вее на бял кон (вата е въздух, пространство, вятър). Колкото по-бързо, толкова по-добре, колкото по-високо, толкова по-хубаво. Обичах да преминавам през различни неща бързо, шеметно, без да се задълбочавам. Не можех да спра, защото бързах. Имах чувството, че ще изпусна нещо. За къде бързах? Нямам идея. Какво гонех?
Най-вероятно нищо, защото нямах цел. Бързах, заради бързането и заради усещането, което получавах от това. То е нещо като адреналина, който се получава при скок с бънджи. Тази скорост и това препускане не могат да продължат дълго. Изискват много енергия и обикновено водят до изтощение, и горивото свършва, то се знае. Когато горивото свърши – опиата ми биваше спиран и започваше страданието, защото не получавах това, което ме караше да се чувствам добре. Страданието продължаваше докато не презаредя и всичко започваше отново – ту съм горе, ту съм долу – безкрайният кръг на нирвана.
По време на един от моите пикове се сблъсках с йога.
Моята най-добра приятелка Цвети, силно се интересуваше от философия, източни учения и окултизъм. В нейната библиотека открих една книжка за йога, в която бяха описани много асани. Стана ми интересно и реших, че е време да започна да се занимавам с йога.
Като един много последователен човек започнах с първа поза лотос. Тогава увод и въведение не четях, защото бях много нетърпелив и бързащ човек. Четенето на увода щеше да ме забави да стигна до края, а и всичко което го пише в увода бях убедена, че ще го намеря и в самата книга. Съответно не разбрах, че асаните трябва да са подредени в някаква система и всички други насоки дадени от автора.
Бях много щастлива, когато успях да си заплета краката в лотос и с цената на зверска болка в глезените да издържа, докато се разплета. Преминах нататък и имах успех със следващите няколко асани. Останах с убеждението, че съм много добра и това стимулира желанието ми още няколко пъти да поднеса такова угощение на егото си. Моята конституция е преобладаваща Питта доша. Физиката ми е така развита, че ми дава достатъчно добра гъвкавост и мускулна сила и с лекота изпълнявам физически натоварвания от различен вид. След това ми стана скучно и зарязах йога с убеждението, че съм прекалено добра и няма какво да търся тук. Можех да изпълнявам повечето асани без проблем, а тези които не можех да изпълня определих като извращение спрямо човешката физика.
След като приключих славно с физическият аспект на източните практики, се насочих към по-дълбоките нива на медитативните техники. С тях приключих много по-бързо, дори не си направих труд да си измисля извинение.
Нямате идея, какво означава да накараш човек с излязла извън контрол вата доша, да седне на едно място, да седи неподвижно и да му кажете да изпразни главата си от мисли! Ще имате успех колкото при бясна маймуна, ухапана от скорпион и гонена от конска муха. Мисията невъзможна!
В момента в който затворех очи, имах чувството, че ще избухна (буквално). Съзнанието ми прие това като живото застрашаваща ситуация и дълго време след това се смразявах само при мисълта да повторя опита.
Сега обръщайки се назад, виждам каква огромна трансформация се е случила с мен и колко съм благодарна за живота, който живея и помощта, която получавам от „съдбата“ или Вселената. Винаги съм се чувствала като галеница, заради начина по който получавам уроците в живота. В някой древни йога текстове се твърди, че човек не започва да се занимава с йога случайно. Ако в предишен живот си се занимавал с йога, то непременно и в този йога ще те достигне. Явно с мен беше така , защото в живота ми се появи нещо, което ме подготви да приема йога за свой път.
by Нина Денина | ное. 28, 2020 | Uncategorized
Ерата на Водолея ни провокира да търсим и реализираме себе си, да бъдем себе си и да следваме собственият си път.
Според Аюрведа, ако човек следва своето предопределение (дхарма), богатството (артха) само се появява в живота му.
Призивите на привържениците на позитивното мислене са в същият дух – следвай сърцето си и няма да сбъркаш.
Всички тези послания са изключително мотивиращи, привлекателни и безспорно истинни, но защо усещаме несигурност и страх да ги последваме!? Познаваме ли всъщност истинската си природа и знаем ли какво иска сърцето ни?
От малки започват да ни обучават и да ни поставят в различни рамки. Когато пораснем започваме сами да поставяме рамки, за да сме като всички останали и постепенно забравяме за какво копнее сърцето ни, какво ни харесва и какво ни носи радост. Това е естественият път на приобщаване на индивида в едно общество.
Истинското предизвикателство пред всеки човек е, след като е изминал този път, да се осмели да се върне обратно и да разбере какво всъщност иска сърцето му. За всеки начина да се върне е различен.
За мен начинът е йога. Ясно, категорично и без заблуди практиките на йога ми позволяват да разбирам все повече неща за себе си. Не всичко, което откривам ми харесва, но това е друга тема, на която ще отделя полагащото и се внимание. В този пост искам да споделя моят опит и преживяване след като последвах сърцето си.
Най-подходящ момент за промяна в моят живот беше времето на отпуска ми по майчинство. След като той свърши, пред мен стоеше изборът – да се върна и да правя нещо, което не искам и цялото ми същество се противи при самата мисъл, или да се впусна в нещо ново, което незнам как ще свърши, но което ме вдъхновява и ме привлича. И тъй като съм човек изцяло подвластен на сетивата си, и предпочитам сладките неща и приятните усещания носещи наслада, избрах второто. В началото, изпълнена с ентусиазъм и енергия от зарядът на новото предизвикателство, всичко беше прекрасно. С течение на времето, енергията от първоначалният устрем започна да намалява. Новите дейности и задачи станаха стари и рутинни. Ежедневието ми влезе в нов коловоз. Нов, но все пак коловоз. Започнах да изпитвам досада. Всичко, което ми носеше удоволствие, се превърна в задължение и вследствие го усещах като товар. Появи се вътрешна съпротива и нежелание да продължа. Изпитвах същото усещана както в „старият“ си живот. Тогава си казах:“Какъв е смисълът да правя това, да влагам толкова усилия и време ако ще се чувствам както преди? По-добре да се откажа!“
В резултат на това, че бях започнала да практикувам йога, бях станала доста по-будна за състоянията на умът и съзнанието си. Много бързо „хващах“ различните тенденции и разбирах от какво са провокирани. Старите навици, мислене и отношение към ежедневните задължения се бяха насадили и загнездили в „новият“ ми живот. Осъзнах, че колкото и често да променям сферата на своята дейност, мястото и каквото още реша, че не е наред, нищо няма да се промени, ако аз не променя начина по който възприемам нещата.Това, което ме вдъхновяваше и ме мотивираше, беше станало част от ежедневието ми. Бях свикнала с него, не го считах за нещо специално и бях забравила, колко много го обичам. Бях забравила да съм тук и сега! За мен това беше разтърсващо прозрение. А нима с интимните връзки не се получава същото!?
След това всичко си дойде на мястото. Всеки ден ставам и съм с ясното съзнание, че ми предстои един дълъг ден, в който ще съм ангажирана и ще правя това, което обичам. В края на деня ще съм изморена и ще си легна с удоволствие, защото следвам сърцето си.
Мисля, че много хора следват сърцето си, но са забравили за това. Не всеки има потребност да бъде пътешественик, земеделец или пастир, за да се чувства свободен. Не е нужно да се чувстваме като в капан в цивилизацията, от който да се опитваме да избягаме.
Необходимо е да намерим баланс. Трябва да знаем какво ни харесва да правим и да го правим със сърце. Ако това, което правим изисква твърде много седене пред компютъра, можем да балансираме с физически упражнения и спорт на открито, походи в планината, ски, алпинизъм, гмуркане и какво ли още не.
Опитът, който носи преживяването е истинското знание. Всички послания на велики мислители, които не преживеем лично, висят празни във въздуха. Сега знам какво значи “следвай сърцето си” – да следвам пътя като нещо уникално и разкриващо безброй възможности. Да изразявам себе си в малките неща, които правя всеки ден. Всичко, което предприема, да го правя от сърце и с вдъхновение или изобщо да не го правя.
Снимки:500px.com
Последни коментари